🆘 SOS – КЛЕТЪЧЕН ГЛАД 🆘

Каква е тайната на клетъчното хранене ?
Клетъчно хранене: Когато мислим за здраве и хранене, малко от нас си представят клетката. A всъщност, клетката е източникът на снабдяването на организма с енергия, не само това, което поддържа всеки в оптимално здраве.
Факт е, че когато клетките губят от своя капацитет да произвеждат енергия за тялото, резултатът е влошаване на здравето и последващи дегенеративни състояния. Здравословния клетъчен баланс води до това, което наричаме „виталност” – здравословно ниво на енергия и устойчивост на стрес.
Но как да се уверим, че нашите клетки работят на пълен капацитет на производство на енергия…? За съжаление, не е толкова трудно колкото звучи, защото научно е доказано, че тайната за разрешаване на този проблем се крие в доброто хранене.
Клетките и енергията
За да разберем, как храненето може да повлияе на нашите клетки, и оттам на нашите енергийни нива, е полезно да имаме обща представа за това как всъщност работят клетките:
Как клетката произвежда енергията си ?
Тази задача се пада на митохондрията в клетката. Има стотици такива във всяка клетка, всяка от тях съдържаща уникален модел на ДНК и тяхната работа е да способства клетъчната респирация (проветряване), процес чрез който те трансформират кислорода и хранителните вещества в енергия и вода.
Многото подобни на палец гънки в митохондричната вътрешна мембрана образуват респираторни вериги, където този процес се случва.
Лошата страна на кислорода
Дотук добре. Освен за съжаление това, че кислородът е всъщност токсичен на биологични молекули. Това означава, че всички процеси включващи кислород, включително кислорода, който се използва в клетъчната респирация води до образуването на свободни радикали. Това е само последствието от нормалния метаболизъм. Лошата новина е, че тези свободни радикали имат склонност да окисляват биологични молекули, точно както желязото се окислява, когато ръждяса. В крайна сметка това може да повреди клетката и деактивира клетъчната респирация, което води до смърт на клетката. Реакцията на тялото на всичко това, е да отвори висш защитен механизъм, използвайки антиоксидантни молекули –(добрите) срещу свободните радикали(лошите), организмът не винаги реагира правилно, или също не може да произвежда достатъчно антиоксиданти за тази задача. Резултатът е, че свободните радикали разрушават протеините в тялото, мазнините, ДНК и РНК. Организмът също онищожава и поправя някои повредени макромолекули, но често броят на свободните радикали многократно надвишава възможностите на организма да се справи с тях.

Кислороден стрес
През 1956 г, проф. Денам Харман пропагандирал известната „теория на остаряването на свободни радикали”. Теорията поддържа тезата, че с възрастта и повишаването на киселинността на организма, кислородния стрес на организма се повишава.
Това означава, че вредата от окисляване по време на живота на един човек напредва особено бързо с повишаване на възрастта. С остаряването дегенеративните болести се повишават.
Окислителния стрес и хроничните дегенеративни заболявания
Факт е, че учени и доктори сега са единодушни, че кислородния стрес се изразява най-вече в появата на артеросклероза и сърдечни болести, трансформация на клетката и рак, всички видове възпалителни състояния, проблеми с очите като катаракт, както и състояния на нервната система като болест на Алцхаймер.